Ухае на прах и на пепел от рози..
Ухае на прах и на пепел от рози, на стара дантела.
Напомни ми куклите с порцеланови, крехки лица...
Напомни ми лято, в което аз, с ленено-бяла кордела,
разравях на баба герданите и обиквах света...
Ухае на прах и на пепел от рози, на стара тетрадка.
Прилича на спомен, но на спомен, забулен в мъгла,
към който търся опипом брайлова посоката кратка,
с протрити балетни пантофки - по изгубена вече следа...
Ухае на прах и на пепел от рози, на моите тайни,
в които те скрих, моят стар Арлекино от пъстри парцали.
Как исках да има кукленско щастие до безкрайност,
далеч от живота на хората, с които днес сме преяли!© Евкалипт All rights reserved.
просто исках да кажа, че стиха ти има страхотен аромат и лепне по пръстите, невероятно усещане 
