Ухание
Ухание
Полъх на цветя и дъх на рози
разнася нежен аромат
и сладък мирис на мимози
пропива в мойта самота.
Витае нежно и обгръща
и мен, и всичко тук сега,
и сякаш сепнато прегръща,
запълва всички сетива.
Ухае на цветя и нежност,
омайва и отпуска той,
стоварва се една небрежност
и ароматът става мой.
Пропива в мислите и леко
обърква мен и мойто аз.
И отлетява надалеко...
А аз оставам... в тоз захлас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сиската Поповска Todos los derechos reservados
