Ухание
Полъх на цветя и дъх на рози
разнася нежен аромат
и сладък мирис на мимози
пропива в мойта самота.
Витае нежно и обгръща
и мен, и всичко тук сега,
и сякаш сепнато прегръща,
запълва всички сетива.
Ухае на цветя и нежност,
омайва и отпуска той,
стоварва се една небрежност
и ароматът става мой.
Пропива в мислите и леко
обърква мен и мойто аз.
И отлетява надалеко...
А аз оставам... в тоз захлас.
© Сиската Поповска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
