Ухание
Полъх на цветя и дъх на рози
разнася нежен аромат
и сладък мирис на мимози
пропива в мойта самота.
Витае нежно и обгръща
и мен, и всичко тук сега,
и сякаш сепнато прегръща,
запълва всички сетива.
Ухае на цветя и нежност,
омайва и отпуска той,
стоварва се една небрежност
и ароматът става мой.
Пропива в мислите и леко
обърква мен и мойто аз.
И отлетява надалеко...
А аз оставам... в тоз захлас.
© Сиската Поповска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
