Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.
Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото,
само Господ на всеки дарява красви крила.
От живота подготвени слаби да бъдем във силата
и Голгота да има стотина различни била.
И кога ли, къде ли по пътя се късат крилете ни?
И хомот ни надяват и тежък самар, и юзда.
Уморени от тичане, мъки, горене и светене,
пак в небето летим - там при Бога сме ярка звезда...