Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
10 ago 2020, 21:18

Уж се раждаме с вик 

  Poesía
855 4 8

Уж се раждаме с вик и с очи любопитно отворени
и това, че не виждаме, всъщност е бабешки блъф,
уж дълбоко в земята преплитат се спомени корени,
и кипи по рождение буйно ярка бунтовната кръв.

 

Там във родилното, всъщност и в гроба еднакво мерилото,
само Господ на всеки дарява красви  крила.
От живота подготвени слаби да бъдем във силата
и Голгота да има стотина различни била.

 

И кога ли, къде ли по пътя се късат крилете ни?
И хомот ни надяват и тежък самар, и юзда.
Уморени от тичане, мъки, горене и светене,
пак в небето летим - там при Бога сме ярка звезда...  

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сенсей, Ники, благодаря ви!
  • Прекрасно е,Наде!
    🍀🍀🍀
  • Силно! Много хубаво!
  • Налягат ме разни депресивни състояния, но само, докато си намеря метлата....
  • Прекрасно е ,Наде.
  • Уникално нещо е живота... първите две седмици само ядем и спим и после нуждата от това ни преследва цял живот ..
    Е, да - фенерчетата бяха факли, сега са на ръба да не изгаснат,
    каквото ни е писано - очаква ни, но колко ли за него сме пораснали... и аз не знам.
  • От раждането до смъртта...
    Останалото между тях
    илюзорно земно време,
    е човешкото ни бреме!
  • Прекрасно е!
Propuestas
: ??:??