8 dic 2007, 23:57

Ужас

  Poesía
1.1K 0 3
 

Обичай ме, сърце, додето кърви мътни облеят моето с любов.
Убивай ме, сърце, додето жезъл от омраза прониже моето
и само болката подсказва, че съм още жива, че съм тук.
И стон, последен звук пронизва тишината, безкраен миг на сила,
преди да се разтворя в нея, малка капка от росата.
Огньове борят се с водата, ален змей и синя нимфа.
Безпощаден бой и пръски от разхвърляните мисли,
кръв гореща, оплискала студенина.
Последен адски гръм, прашинкова секунда от пясъчното време
и после тишина, замръзнала по устните, с печат на леден плам
                               ... от царството на мъртвите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...