Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
8 dic 2007, 23:57

Ужас

  Poesía
1.1K 0 3
 

Обичай ме, сърце, додето кърви мътни облеят моето с любов.
Убивай ме, сърце, додето жезъл от омраза прониже моето
и само болката подсказва, че съм още жива, че съм тук.
И стон, последен звук пронизва тишината, безкраен миг на сила,
преди да се разтворя в нея, малка капка от росата.
Огньове борят се с водата, ален змей и синя нимфа.
Безпощаден бой и пръски от разхвърляните мисли,
кръв гореща, оплискала студенина.
Последен адски гръм, прашинкова секунда от пясъчното време
и после тишина, замръзнала по устните, с печат на леден плам
                               ... от царството на мъртвите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0