Appalling (Стела Христова) Appalling (Стела Христова)
16
Dec 8, 2007, 11:57 PM

Ужас

  Poetry
1.1K 0 3
 

Обичай ме, сърце, додето кърви мътни облеят моето с любов.
Убивай ме, сърце, додето жезъл от омраза прониже моето
и само болката подсказва, че съм още жива, че съм тук.
И стон, последен звук пронизва тишината, безкраен миг на сила,
преди да се разтворя в нея, малка капка от росата.
Огньове борят се с водата, ален змей и синя нимфа.
Безпощаден бой и пръски от разхвърляните мисли,
кръв гореща, оплискала студенина.
Последен адски гръм, прашинкова секунда от пясъчното време
и после тишина, замръзнала по устните, с печат на леден плам
                               ... от царството на мъртвите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0