8 дек. 2007 г., 23:57

Ужас

Поэзия

1.1K 0 3

Обичай ме, сърце, додето кърви мътни облеят моето с любов.
Убивай ме, сърце, додето жезъл от омраза прониже моето
и само болката подсказва, че съм още жива, че съм тук.
И стон, последен звук пронизва тишината, безкраен миг на сила,
преди да се разтворя в нея, малка капка от росата.
Огньове борят се с водата, ален змей и синя нимфа.
Безпощаден бой и пръски от разхвърляните мисли,
кръв гореща, оплискала студенина.
Последен адски гръм, прашинкова секунда от пясъчното време
и после тишина, замръзнала по устните, с печат на леден плам
... от царството на мъртвите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Незабравима (Кремена Стоева)

Интересен стил... Допадна ми!

2007-12-09T11:29:57+02:00
Katriona (Кети Рашева)

О, страхотно, нямам думи!

2007-12-09T11:22:02+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Огньове борят се с водата,ален змей и синя нимфа...Интересна поетика!Поздрав!

2007-12-09T10:22:00+02:00