Обичай ме, сърце, додето кърви мътни облеят моето с любов.
Убивай ме, сърце, додето жезъл от омраза прониже моето
и само болката подсказва, че съм още жива, че съм тук.
И стон, последен звук пронизва тишината, безкраен миг на сила,
преди да се разтворя в нея, малка капка от росата.
Огньове борят се с водата, ален змей и синя нимфа.
Безпощаден бой и пръски от разхвърляните мисли,
кръв гореща, оплискала студенина.
Последен адски гръм, прашинкова секунда от пясъчното време
и после тишина, замръзнала по устните, с печат на леден плам
... от царството на мъртвите.