15 sept 2024, 5:39

Ужасен автопортрет

  Poesía
354 3 2

УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ

 

Без пукната стотинка в своя джоб,

тъй и до днес не свързах двата края,

живея цял живот на автостоп! –

към Ада ли? – не знам, – или към Рая? –

зачеркнах всички светли бъднини! –

в които ме накараха да вярвам,

кой птичата ми песен подмени

така зловещо? – с черен грак на гарван,

 

скиталец ли ще мина през света,

замръкнал над горчивия си хлебец? –

и все така надежди ще чета? –

щом вечер вляза в храма за молебен,

със всеки свой, написан с Обич, ред

във Храма на Поезията служа.

В прекрасната съдба – да съм Поет! –

Бог е стаил красивия ми Ужас.

 

12 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 15, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...