15 sept 2024, 5:39

Ужасен автопортрет

  Poesía
364 3 2

УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ

 

Без пукната стотинка в своя джоб,

тъй и до днес не свързах двата края,

живея цял живот на автостоп! –

към Ада ли? – не знам, – или към Рая? –

зачеркнах всички светли бъднини! –

в които ме накараха да вярвам,

кой птичата ми песен подмени

така зловещо? – с черен грак на гарван,

 

скиталец ли ще мина през света,

замръкнал над горчивия си хлебец? –

и все така надежди ще чета? –

щом вечер вляза в храма за молебен,

със всеки свой, написан с Обич, ред

във Храма на Поезията служа.

В прекрасната съдба – да съм Поет! –

Бог е стаил красивия ми Ужас.

 

12 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 15, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...