Ужасен автопортрет
УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? –
зачеркнах всички светли бъднини! –
в които ме накараха да вярвам,
кой птичата ми песен подмени
така зловещо? – с черен грак на гарван,
скиталец ли ще мина през света,
замръкнал над горчивия си хлебец? –
и все така надежди ще чета? –
щом вечер вляза в храма за молебен,
със всеки свой, написан с Обич, ред
във Храма на Поезията служа.
В прекрасната съдба – да съм Поет! –
Бог е стаил красивия ми Ужас.
12 септемврий 2024 г.
гр. Варна, 15, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
