7 mar 2015, 12:24

Ужасна любовна изповед. Без заглавие. 

  Poesía » De amor
481 0 4

Снежи светът, и аз тъжа,
и всячески отбягваме очите.
Ти казваш своята лъжа,
а аз - отивай си, отлитай!

 

Събирай снимките от скрина,
и спомените, щом са твои,
и куфара с надежди напълни,
щом си решил, че друга твоя е.

 

Отивай си, недей се връща,
не питай за живота ми, детето,
опитай се във новата си къща
да сътвориш онова, което

 

загубихме по някакви причини
и не признахме колко е свещено,
защото малки бяхме, може би,
а любовта е временна...

© Елена Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Временни любови... Вечен лед... Аз съм влюбена ежедневно, денонощно, завинаги. В хора най-различни. Няма по-голяма любов и по-разкошна от несподелената такава. Понякога ражда плодове, понякога гние... Хубавото е, че ражда и думи, които да четем и да остават за в бъдеще.
  • Харесах!
  • Оснежи снега ми. Има и временни любови, като вечния лед.
  • Тъжно стихотворение, но красиво и талантливо сътворено!
    "Събирай снимките от скрина,
    и спомените щом са твои,
    и куфара с надежди напълни,
    щом си решил, че друга твоя е."
    Поздравление за стихото и авторката му!
Propuestas
: ??:??