superelche (Елена Даскалова)
58 41
7.03.2015 г., 12:24 ч.

Ужасна любовна изповед. Без заглавие. 

  Поезия » Любовна
597 0 4

Снежи светът, и аз тъжа,
и всячески отбягваме очите.
Ти казваш своята лъжа,
а аз - отивай си, отлитай!

 

Събирай снимките от скрина,
и спомените, щом са твои,
и куфара с надежди напълни,
щом си решил, че друга твоя е.

 

Отивай си, недей се връща,
не питай за живота ми, детето,
опитай се във новата си къща
да сътвориш онова, което

 

загубихме по някакви причини
и не признахме колко е свещено,
защото малки бяхме, може би,
а любовта е временна...

© Елена Даскалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Временни любови... Вечен лед... Аз съм влюбена ежедневно, денонощно, завинаги. В хора най-различни. Няма по-голяма любов и по-разкошна от несподелената такава. Понякога ражда плодове, понякога гние... Хубавото е, че ражда и думи, които да четем и да остават за в бъдеще.
  • Харесах!
  • Оснежи снега ми. Има и временни любови, като вечния лед.
  • Тъжно стихотворение, но красиво и талантливо сътворено!
    "Събирай снимките от скрина,
    и спомените щом са твои,
    и куфара с надежди напълни,
    щом си решил, че друга твоя е."
    Поздравление за стихото и авторката му!
Предложения
: ??:??