Ужасна любовна изповед. Без заглавие.

Mar 7, 2015, 12:24 PM

Poetry » Love

571 0 4

Снежи светът, и аз тъжа,
и всячески отбягваме очите.
Ти казваш своята лъжа,
а аз - отивай си, отлитай!

Събирай снимките от скрина,
и спомените, щом са твои,
и куфара с надежди напълни,
щом си решил, че друга твоя е.

Отивай си, недей се връща,
не питай за живота ми, детето,
опитай се във новата си къща
да сътвориш онова, което

загубихме по някакви причини
и не признахме колко е свещено,
защото малки бяхме, може би,
а любовта е временна...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

superelche (Елена Даскалова)

2015-03-16T05:15:18+02:00

Временни любови... Вечен лед... Аз съм влюбена ежедневно, денонощно, завинаги. В хора най-различни. Няма по-голяма любов и по-разкошна от несподелената такава. Понякога ражда плодове, понякога гние... Хубавото е, че ражда и думи, които да четем и да остават за в бъдеще.
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-03-07T17:50:20+02:00

Харесах!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2015-03-07T14:41:16+02:00

Оснежи снега ми. Има и временни любови, като вечния лед.
stoyna (Стойна Димова)

2015-03-07T14:32:05+02:00

Тъжно стихотворение, но красиво и талантливо сътворено!
"Събирай снимките от скрина,
и спомените щом са твои,
и куфара с надежди напълни,
щом си решил, че друга твоя е."
Поздравление за стихото и авторката му!