Ужасна любовна изповед. Без заглавие.
Снежи светът, и аз тъжа,
и всячески отбягваме очите.
Ти казваш своята лъжа,
а аз - отивай си, отлитай!
Събирай снимките от скрина,
и спомените, щом са твои,
и куфара с надежди напълни,
щом си решил, че друга твоя е.
Отивай си, недей се връща,
не питай за живота ми, детето,
опитай се във новата си къща
да сътвориш онова, което
загубихме по някакви причини
и не признахме колко е свещено,
защото малки бяхме, може би,
а любовта е временна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Даскалова Все права защищены
