5 sept 2010, 17:34

Ужасна участ 

  Poesía » Otra
562 0 5

                                                            Вчера единственият син на моя колежка

                                                            почина внезапно от инфаркт на 18 год.

 

 

Не зная как да започна...

(Нямам думи.)

Единственото птиче от гнездото излетя.

И ако трябва да съм точна -

погълна го черната земя.

 

В Друг Свят отлитна, нищо не видяло.

(Най-ненадейно.)

Самотно майка си ще чака.

Осемнадесетгодишен! На Живота в началото.

Потъна безвъзвратно в мрака.

 

А майка му има грижа едничка

(разбирате я вие) -

как от днес по-бързо животът ú да мине,

душата ú - свободна птичка

при рожбата в Другия Свят да замине.

 

На никого не пожелавам

(дори на врага си)

участ такава ужасна.

Но Бог вместо нас решава.

Защо? Не ми е ясно.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??