5 sept 2010, 17:34

Ужасна участ

  Poesía » Otra
719 0 5

                                                            Вчера единственият син на моя колежка

                                                            почина внезапно от инфаркт на 18 год.

 

 

Не зная как да започна...

(Нямам думи.)

Единственото птиче от гнездото излетя.

И ако трябва да съм точна -

погълна го черната земя.

 

В Друг Свят отлитна, нищо не видяло.

(Най-ненадейно.)

Самотно майка си ще чака.

Осемнадесетгодишен! На Живота в началото.

Потъна безвъзвратно в мрака.

 

А майка му има грижа едничка

(разбирате я вие) -

как от днес по-бързо животът ú да мине,

душата ú - свободна птичка

при рожбата в Другия Свят да замине.

 

На никого не пожелавам

(дори на врага си)

участ такава ужасна.

Но Бог вместо нас решава.

Защо? Не ми е ясно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...