Ужасна участ
Вчера единственият син на моя колежка
почина внезапно от инфаркт на 18 год.
Не зная как да започна...
(Нямам думи.)
Единственото птиче от гнездото излетя.
И ако трябва да съм точна -
погълна го черната земя.
В Друг Свят отлитна, нищо не видяло.
(Най-ненадейно.)
Самотно майка си ще чака.
Осемнадесетгодишен! На Живота в началото.
Потъна безвъзвратно в мрака.
А майка му има грижа едничка
(разбирате я вие) -
как от днес по-бързо животът ú да мине,
душата ú - свободна птичка
при рожбата в Другия Свят да замине.
На никого не пожелавам
(дори на врага си)
участ такава ужасна.
Но Бог вместо нас решава.
Защо? Не ми е ясно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
