Ужасен съм зная аз,

че всявам в сърца ви страх,

но спите вие, упреквам вас,

нека Бог ме съди дали е грях.

Усещам порив,

сърце кърви ми набраздено с плуг,

тупти то учестено след поредний срив,

усетен той, сега и тук.

Къде е любовта ви, хора,

унесени от злобна суета,

не пука ви, че тя умира,

а и с нея цял света.

Време е, драги, мили,

да оставите заблудата, греха,

няма любови лекокрили,

ако не усетите пак страха.

Той е трепет тих, любовен,

понесъл на рамене си радостта,

лети горд, вековен,

устремен към вечността.

22.I.2003 г.

Любимец