Укор
Ужасен съм зная аз,
че всявам в сърца ви страх,
но спите вие, упреквам вас,
нека Бог ме съди дали е грях.
Усещам порив,
сърце кърви ми набраздено с плуг,
тупти то учестено след поредний срив,
усетен той, сега и тук.
Къде е любовта ви, хора,
унесени от злобна суета,
не пука ви, че тя умира,
а и с нея цял света.
Време е, драги, мили,
да оставите заблудата, греха,
няма любови лекокрили,
ако не усетите пак страха.
Той е трепет тих, любовен,
понесъл на рамене си радостта,
лети горд, вековен,
устремен към вечността.
22.I.2003 г.
Любимец
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Василев Всички права запазени