Ужасен съм зная аз,
че всявам в сърца ви страх,
но спите вие, упреквам вас,
нека Бог ме съди дали е грях.
Усещам порив,
сърце кърви ми набраздено с плуг,
тупти то учестено след поредний срив,
усетен той, сега и тук.
Къде е любовта ви, хора,
унесени от злобна суета,
не пука ви, че тя умира,
а и с нея цял света.
Време е, драги, мили,
да оставите заблудата, греха,
няма любови лекокрили,
ако не усетите пак страха.
Той е трепет тих, любовен,
понесъл на рамене си радостта,
лети горд, вековен,
устремен към вечността.
22.I.2003 г.
Любимец
© Костадин Василев Всички права запазени