УКРОТИХ ЛЮБОВТА
Затворих всички врати.
Нали така ме помоли.
Разрошен сняг се топи
и тихо плачат тополи.
Житата пият тъга
от звънки празнични чаши.
Свирукат тънко с уста
щурците песните наши.
Липата пръска нега
по бързокрили алеи.
И сиво дишам сама,
и болно, бавно живея.
Усмирих любовта.
Нали така ме помоли.
Изливам бели слова
върху убити тополи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
