blueberry (Димитрия Чакова)
103 324
15 июн. 2007 г., 21:31

УКРОТИХ ЛЮБОВТА 

  Поэзия
679 0 8

Затворих всички врати.
Нали така ме помоли.
Разрошен сняг се топи
и тихо плачат тополи.

Житата пият тъга
от звънки празнични чаши.
Свирукат тънко с уста
щурците песните наши.

Липата пръска нега
по бързокрили алеи.
И сиво дишам сама,
и болно, бавно живея.

Усмирих любовта.
Нали така ме помоли.
Изливам бели слова
върху убити тополи.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мили момичета и момчета, щастлива съм, че винаги сте с мен, че ви вълнувам и мога да споделям с вас себе си. Благодаряви отново и отново!
  • Не, не я усмирявай, дай и тласък, тя е в теб!
    Силен, болезнен, но красив стих!
    Прегръщам те!
  • Рисуваш прекрасно, Дими! Завладяващо! Само не усмирявай любовта, какво би бил животът без нея...
  • Хубав стих, Дими!
    Прегръдка!
  • Какъв хубав стих отново.
    Думите ти, приповдигнати или тъжни, са със силно въздействие.
    Бяло слово ти желая, Дими, и никакво усмиряване на любовта!
    Какво усмиряване, като ти я носиш в себе си!
  • Ти отново ме завъртя в магията си Дими.Как с две три думи развърташ пелерината на словото и я пускаш за да докосне всички ни.Поздрави за което...
  • Дими, страхотно е! Поздрави
  • пореден бисер от теб, Дими!
Предложения
: ??:??