15 июн. 2007 г., 21:31

УКРОТИХ ЛЮБОВТА

Поэзия

822 0 8

Затворих всички врати.
Нали така ме помоли.
Разрошен сняг се топи
и тихо плачат тополи.

Житата пият тъга
от звънки празнични чаши.
Свирукат тънко с уста
щурците песните наши.

Липата пръска нега
по бързокрили алеи.
И сиво дишам сама,
и болно, бавно живея.

Усмирих любовта.
Нали така ме помоли.
Изливам бели слова
върху убити тополи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

blueberry (Димитрия Чакова)

Мили момичета и момчета, щастлива съм, че винаги сте с мен, че ви вълнувам и мога да споделям с вас себе си. Благодаряви отново и отново!

2007-06-18T10:00:13+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Не, не я усмирявай, дай и тласък, тя е в теб!
Силен, болезнен, но красив стих!
Прегръщам те!

2007-06-17T19:33:13+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Рисуваш прекрасно, Дими! Завладяващо! Само не усмирявай любовта, какво би бил животът без нея...

2007-06-16T12:18:34+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубав стих, Дими!
Прегръдка!

2007-06-15T23:51:59+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Какъв хубав стих отново.
Думите ти, приповдигнати или тъжни, са със силно въздействие.
Бяло слово ти желая, Дими, и никакво усмиряване на любовта!
Какво усмиряване, като ти я носиш в себе си!

2007-06-15T23:02:43+03:00