Затворих всички врати.
Нали така ме помоли.
Разрошен сняг се топи
и тихо плачат тополи.
Житата пият тъга
от звънки празнични чаши.
Свирукат тънко с уста
щурците песните наши.
Липата пръска нега
по бързокрили алеи.
И сиво дишам сама,
и болно, бавно живея.
Усмирих любовта.
Нали така ме помоли.
Изливам бели слова
върху убити тополи.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
