Jun 15, 2007, 9:31 PM

УКРОТИХ ЛЮБОВТА

  Poetry
824 0 8

Затворих всички врати.
Нали така ме помоли.
Разрошен сняг се топи
и тихо плачат тополи.

Житата пият тъга
от звънки празнични чаши.
Свирукат тънко с уста
щурците песните наши.

Липата пръска нега
по бързокрили алеи.
И сиво дишам сама,
и болно, бавно живея.

Усмирих любовта.
Нали така ме помоли.
Изливам бели слова
върху убити тополи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мили момичета и момчета, щастлива съм, че винаги сте с мен, че ви вълнувам и мога да споделям с вас себе си. Благодаряви отново и отново!
  • Не, не я усмирявай, дай и тласък, тя е в теб!
    Силен, болезнен, но красив стих!
    Прегръщам те!
  • Рисуваш прекрасно, Дими! Завладяващо! Само не усмирявай любовта, какво би бил животът без нея...
  • Хубав стих, Дими!
    Прегръдка!
  • Какъв хубав стих отново.
    Думите ти, приповдигнати или тъжни, са със силно въздействие.
    Бяло слово ти желая, Дими, и никакво усмиряване на любовта!
    Какво усмиряване, като ти я носиш в себе си!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...