Укротяване на наркомана
Понеже ягодово сладко зрее из кръвта ти,
в сладкарница ръкави ще запретнеш.
Излишно е да споменавам колко пъти
ще смеся дъх с редовните клиенти.
В тавичките ще бухва в полунощ тестото,
както гърдите ти, щом учестено дишаш,
успея ли със крайчето си на окото
да ти намигна с "имате ли витошки?"
Ще ми речеш, че се пекат и може да намина,
да сметнем точно - след петнадесет минути.
Но и секунда, може би, не ще е минало,
а някой из тълпата леко ще ме сбута.
Ще му отстъпя ред. Не гоня влак или Михаля
и в общи приказки не искам да залитам.
Пък и денят започва току-що, а не преваля.
Душата е широка. Джобовете - плитки.
Пещта дълбоко ще въздъхне. И ще махнеш
с крило нетърпеливо, за да влизам.
Ще глътна две-натри, ще смръкна пудра захар,
полепнала по новата ми риза...
витошки - вид закуски през 90-те, отвътре със сладко, а отвън с пудра захар
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тук всички са се вгледали в ритъма... незнам какво му е... ти така си си измислил, за да може да се долови нещо вкусно от не толкова далечно минало...времето си лети , но витошките са си вкусни в стихотворението.
-
(амфет)Амин!
(Това е шега, да не се бърка с пропаганда!) -
Бъди, Илко. Човек се мери, освен по талантите, които носи, но и по благородството. По нещата, които прави или казва, но и по тези, които не прави или премълчава.
-
Мариники, благодаря ти. Илко, едни наркотици вземаме - писането, ама егото ни е различно, жив и здрав да си. Дано с не(положителния) си коментар на последното ти стихотворение да не съм предизвикал справедливия ти гняв (усмивка). Успехи, Илко!
-
нещо различно и свежо ни поднасяш,
Ивайло...харесва ми, много.. -
еха, много сладко
-
Благодаря ви:
Valens (Валентина )
anubhis (Ивелина Димитрова)
maistora (Красимир Тенев)
zelena (Силвия Райчева)
fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВA -
Прекрасно е!
-
Хареса ми и...огладняхНосталгия долавям...
-
"Душата е широка. Джобовете - плитки. " - тази антитеза слага емблематични щрихи в образа на лир. герой.
Звучи като преживяна случка. Добре разказано. Въздействащо! Събужда апетит! -
Не очаквай да коментирам ритъм и рими, приятелю...
Поне за мен, не от там идва усещането, а то е... като парченце шоколад, залепено на небцето. Преглътни, че шоколада няма нищо общо с витошките, какво да се прави, асоциация
-
Харесах!Поздрав Иво!
-
Едва ли този "шедьовър" се е родил само от смъркане на пудра-захар...
Съзирам колумбииска връзка тук...и то в по-големи дози -
Благодаря ви:
izvorche (Христина Петрова)
galina999 (Галина Иванова)
silvina84 (Силвия )
Otklonenia (Самир Алиев )
Djein_Ear (Евгения Тодорова)
avreus (Радослав Василев)
viking-kiss (Светла Димитрова
rozza (Радка Миндова) -
Понеже съм лишена от усет и съм "приятелче", ще харесам. Ритъмът е станал АРИТМИЯ, но кой може да издържи на аромата на витошките, без да се пренесе в друго измерение Преди време се любувах на изключително точните движения на един пекар, който рано сутринта беше запретнал ръкави и въртеше голяма баница. Твоето стихотворение ми напомни за моя трепет тогава, който... не беше само от предчувствието за баницата Любовта се "пече" навсякъде, стига да имаш очи.
-
Сериозно си го претупал това. Ритъмът е кошмарен. Но на значително лишените от съответния усет маси (непредубедени) и "приятелчетата" ще се хареса.
-
Мисля, че вече ти писах, че стиха ти носи усещане на свежо утро!
Малко различен, но отново прекрасен, Бароне! -
Честита да ти е...ризата!
-
Ето нещо различно... харесва ми!
-
Бухнало е от талант, Ив!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
