Понеже ягодово сладко зрее из кръвта ти,
в сладкарница ръкави ще запретнеш.
Излишно е да споменавам колко пъти
ще смеся дъх с редовните клиенти.
В тавичките ще бухва в полунощ тестото,
както гърдите ти, щом учестено дишаш,
успея ли със крайчето си на окото
да ти намигна с "имате ли витошки?"
Ще ми речеш, че се пекат и може да намина,
да сметнем точно - след петнадесет минути.
Но и секунда, може би, не ще е минало,
а някой из тълпата леко ще ме сбута.
Ще му отстъпя ред. Не гоня влак или Михаля
и в общи приказки не искам да залитам.
Пък и денят започва току-що, а не преваля.
Душата е широка. Джобовете - плитки.
Пещта дълбоко ще въздъхне. И ще махнеш
с крило нетърпеливо, за да влизам.
Ще глътна две-натри, ще смръкна пудра захар,
полепнала по новата ми риза...
витошки - вид закуски през 90-те, отвътре със сладко, а отвън с пудра захар
© Ивайло Терзийски Все права защищены