6 мар. 2012 г., 12:11

Укротяване на наркомана

1.2K 0 20

Понеже ягодово сладко зрее из кръвта ти,

в сладкарница ръкави ще запретнеш.

Излишно е да споменавам колко пъти

ще смеся дъх с редовните клиенти.

 

В тавичките ще бухва в полунощ тестото,

както гърдите ти, щом учестено дишаш,

успея ли със крайчето си на окото

да ти намигна с "имате ли витошки?"

 

Ще ми речеш, че се пекат и може да намина,

да сметнем точно - след петнадесет минути.

Но и секунда, може би, не ще е минало,

а някой из тълпата леко ще ме сбута.

 

Ще му отстъпя ред. Не гоня влак или Михаля

и в общи приказки не искам да залитам.

Пък и денят започва току-що, а не преваля.

Душата е широка. Джобовете - плитки.

 

Пещта дълбоко ще въздъхне. И ще махнеш

с крило нетърпеливо, за да влизам.

Ще глътна две-натри, ще смръкна пудра захар,

полепнала по новата ми риза...

 

 

витошки - вид закуски през 90-те, отвътре със сладко, а отвън с  пудра захар

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук всички са се вгледали в ритъма... незнам какво му е... ти така си си измислил, за да може да се долови нещо вкусно от не толкова далечно минало...времето си лети , но витошките са си вкусни в стихотворението.
  • (амфет)Амин!

    (Това е шега, да не се бърка с пропаганда!)
  • Бъди, Илко. Човек се мери, освен по талантите, които носи, но и по благородството. По нещата, които прави или казва, но и по тези, които не прави или премълчава.
  • Мариники, благодаря ти. Илко, едни наркотици вземаме - писането, ама егото ни е различно, жив и здрав да си. Дано с не(положителния) си коментар на последното ти стихотворение да не съм предизвикал справедливия ти гняв (усмивка). Успехи, Илко!
  • нещо различно и свежо ни поднасяш,
    Ивайло...харесва ми, много..

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...