Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
6.03.2012 г., 12:11 ч.

Укротяване на наркомана 

  Поезия
1019 0 20

Понеже ягодово сладко зрее из кръвта ти,

в сладкарница ръкави ще запретнеш.

Излишно е да споменавам колко пъти

ще смеся дъх с редовните клиенти.

 

В тавичките ще бухва в полунощ тестото,

както гърдите ти, щом учестено дишаш,

успея ли със крайчето си на окото

да ти намигна с "имате ли витошки?"

 

Ще ми речеш, че се пекат и може да намина,

да сметнем точно - след петнадесет минути.

Но и секунда, може би, не ще е минало,

а някой из тълпата леко ще ме сбута.

 

Ще му отстъпя ред. Не гоня влак или Михаля

и в общи приказки не искам да залитам.

Пък и денят започва току-що, а не преваля.

Душата е широка. Джобовете - плитки.

 

Пещта дълбоко ще въздъхне. И ще махнеш

с крило нетърпеливо, за да влизам.

Ще глътна две-натри, ще смръкна пудра захар,

полепнала по новата ми риза...

 

 

витошки - вид закуски през 90-те, отвътре със сладко, а отвън с  пудра захар

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук всички са се вгледали в ритъма... незнам какво му е... ти така си си измислил, за да може да се долови нещо вкусно от не толкова далечно минало...времето си лети , но витошките са си вкусни в стихотворението.
  • (амфет)Амин!

    (Това е шега, да не се бърка с пропаганда!)
  • Бъди, Илко. Човек се мери, освен по талантите, които носи, но и по благородството. По нещата, които прави или казва, но и по тези, които не прави или премълчава.
  • Мариники, благодаря ти. Илко, едни наркотици вземаме - писането, ама егото ни е различно, жив и здрав да си. Дано с не(положителния) си коментар на последното ти стихотворение да не съм предизвикал справедливия ти гняв (усмивка). Успехи, Илко!
  • нещо различно и свежо ни поднасяш,
    Ивайло...харесва ми, много..
  • еха, много сладко
  • Благодаря ви:

    Valens (Валентина )
    anubhis (Ивелина Димитрова)
    maistora (Красимир Тенев)
    zelena (Силвия Райчева)
    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВA
  • Прекрасно е!
  • Хареса ми и...огладняхНосталгия долавям...
  • "Душата е широка. Джобовете - плитки. " - тази антитеза слага емблематични щрихи в образа на лир. герой.
    Звучи като преживяна случка. Добре разказано. Въздействащо! Събужда апетит!
  • Не очаквай да коментирам ритъм и рими, приятелю...
    Поне за мен, не от там идва усещането, а то е... като парченце шоколад, залепено на небцето . Преглътни, че шоколада няма нищо общо с витошките, какво да се прави, асоциация
  • Харесах!Поздрав Иво!
  • Едва ли този "шедьовър" се е родил само от смъркане на пудра-захар...
    Съзирам колумбииска връзка тук...и то в по-големи дози
  • Благодаря ви:

    izvorche (Христина Петрова)
    galina999 (Галина Иванова)
    silvina84 (Силвия )
    Otklonenia (Самир Алиев )
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    avreus (Радослав Василев)
    viking-kiss (Светла Димитрова
    rozza (Радка Миндова)
  • Понеже съм лишена от усет и съм "приятелче", ще харесам. Ритъмът е станал АРИТМИЯ, но кой може да издържи на аромата на витошките, без да се пренесе в друго измерение Преди време се любувах на изключително точните движения на един пекар, който рано сутринта беше запретнал ръкави и въртеше голяма баница. Твоето стихотворение ми напомни за моя трепет тогава, който... не беше само от предчувствието за баницата Любовта се "пече" навсякъде, стига да имаш очи.
  • Сериозно си го претупал това. Ритъмът е кошмарен. Но на значително лишените от съответния усет маси (непредубедени) и "приятелчетата" ще се хареса.
  • Мисля, че вече ти писах, че стиха ти носи усещане на свежо утро!
    Малко различен, но отново прекрасен, Бароне!
  • Честита да ти е...ризата!
  • Ето нещо различно... харесва ми!
  • Бухнало е от талант, Ив!
Предложения
: ??:??