Mar 6, 2012, 12:11 PM

Укротяване на наркомана

  Poetry
1.2K 0 20

Понеже ягодово сладко зрее из кръвта ти,

в сладкарница ръкави ще запретнеш.

Излишно е да споменавам колко пъти

ще смеся дъх с редовните клиенти.

 

В тавичките ще бухва в полунощ тестото,

както гърдите ти, щом учестено дишаш,

успея ли със крайчето си на окото

да ти намигна с "имате ли витошки?"

 

Ще ми речеш, че се пекат и може да намина,

да сметнем точно - след петнадесет минути.

Но и секунда, може би, не ще е минало,

а някой из тълпата леко ще ме сбута.

 

Ще му отстъпя ред. Не гоня влак или Михаля

и в общи приказки не искам да залитам.

Пък и денят започва току-що, а не преваля.

Душата е широка. Джобовете - плитки.

 

Пещта дълбоко ще въздъхне. И ще махнеш

с крило нетърпеливо, за да влизам.

Ще глътна две-натри, ще смръкна пудра захар,

полепнала по новата ми риза...

 

 

витошки - вид закуски през 90-те, отвътре със сладко, а отвън с  пудра захар

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук всички са се вгледали в ритъма... незнам какво му е... ти така си си измислил, за да може да се долови нещо вкусно от не толкова далечно минало...времето си лети , но витошките са си вкусни в стихотворението.
  • (амфет)Амин!

    (Това е шега, да не се бърка с пропаганда!)
  • Бъди, Илко. Човек се мери, освен по талантите, които носи, но и по благородството. По нещата, които прави или казва, но и по тези, които не прави или премълчава.
  • Мариники, благодаря ти. Илко, едни наркотици вземаме - писането, ама егото ни е различно, жив и здрав да си. Дано с не(положителния) си коментар на последното ти стихотворение да не съм предизвикал справедливия ти гняв (усмивка). Успехи, Илко!
  • нещо различно и свежо ни поднасяш,
    Ивайло...харесва ми, много..

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...