Улица, пълна с хора, тротоари със забързани лица.

Сред тях аз търся твоето, ослушвам се за твоя глас.

Не виждам никого, не чувам нищо.
Улицата е пълна, аз блуждая в нея.
С кого се разминавам ми е безразлично, 
теб да срещна- по улицата ще пея.

Ще пея и сега - пак мога, но песента ми ще е тъжна.
Край няма ли тази улица?
От нея искам да си тръгна,
щом няма от тебе следица.

Улица, пълна само с моята надежда-
няма хора, няма и лица.
Дъх тая - да ме поглежда
зад ъгъла твоя поглед с топлина.

Зад  него няма никого, зад него няма нищо.
Съвсем улицата е пуста - и надеждата си е отишла.