22 feb 2011, 20:08

Улица

599 0 0

Улица, пълна с хора, тротоари със забързани лица.

Сред тях аз търся твоето, ослушвам се за твоя глас.

Не виждам никого, не чувам нищо.
Улицата е пълна, аз блуждая в нея.
С кого се разминавам ми е безразлично, 
теб да срещна- по улицата ще пея.

Ще пея и сега - пак мога, но песента ми ще е тъжна.
Край няма ли тази улица?
От нея искам да си тръгна,
щом няма от тебе следица.

Улица, пълна само с моята надежда-
няма хора, няма и лица.
Дъх тая - да ме поглежда
зад ъгъла твоя поглед с топлина.

Зад  него няма никого, зад него няма нищо.
Съвсем улицата е пуста - и надеждата си е отишла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...