Feb 22, 2011, 8:08 PM

Улица

  Poetry » Love
601 0 0

Улица, пълна с хора, тротоари със забързани лица.

Сред тях аз търся твоето, ослушвам се за твоя глас.

Не виждам никого, не чувам нищо.
Улицата е пълна, аз блуждая в нея.
С кого се разминавам ми е безразлично, 
теб да срещна- по улицата ще пея.

Ще пея и сега - пак мога, но песента ми ще е тъжна.
Край няма ли тази улица?
От нея искам да си тръгна,
щом няма от тебе следица.

Улица, пълна само с моята надежда-
няма хора, няма и лица.
Дъх тая - да ме поглежда
зад ъгъла твоя поглед с топлина.

Зад  него няма никого, зад него няма нищо.
Съвсем улицата е пуста - и надеждата си е отишла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...