22 февр. 2011 г., 20:08

Улица

603 0 0

Улица, пълна с хора, тротоари със забързани лица.

Сред тях аз търся твоето, ослушвам се за твоя глас.

Не виждам никого, не чувам нищо.
Улицата е пълна, аз блуждая в нея.
С кого се разминавам ми е безразлично, 
теб да срещна- по улицата ще пея.

Ще пея и сега - пак мога, но песента ми ще е тъжна.
Край няма ли тази улица?
От нея искам да си тръгна,
щом няма от тебе следица.

Улица, пълна само с моята надежда-
няма хора, няма и лица.
Дъх тая - да ме поглежда
зад ъгъла твоя поглед с топлина.

Зад  него няма никого, зад него няма нищо.
Съвсем улицата е пуста - и надеждата си е отишла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...