12 nov 2010, 21:08

Уличен музикант

  Poesía
2.8K 2 28

 

              Уличен музикант

 

 

Потоците от хора лъкатушат

по лъскавия уличен гръбнак.

Един Гаврош, пропуснал да закуси,

отново буди слънцето на крак.

 

Изгрял на тротоара. Като ангел.

С две дяволчета в живите очи

със честен труд на хората помага

да бъдат по-човечни и добри...

 

Въздиша  акордеонът... Самоук е.

Едва на десет, а останал сам...

С един приятел – ничието куче –

надеждата за залък ги венча...

 

Клавишите пресипнало скрибуцат,

но въздухът изпълва се с цветя

и образ на жена с дете във скута

със ехото припява: ”На-ни-на...”

 

Ръмят петаци – залчета надежда

за уличния малък музикант.

- Видя ли, Шаро? Бог е с нас изглежда,

ще стигнат за салам. И шоколад!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уау! Много добро!
  • Много силно и тъжно!
  • Това е велико ! Поздравления!!! Хубаво е , че все още има хора , които виждат и това !!! Благодаря за това произведение ! Браво! 6+++++
  • Ех, Рийче...как да не те обича човек...Просълзи ме!!! А снимката май е от действителността? Миличките...дано паричките им стигнат за салам и шоколад...
    Честита Нова Година, талантливке!!! Нека ти донесе неподозирани и от теб чудеса!!! Но най-вече много, много здраве!!!
    Прегръщам те!
  • нямам думи!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...