Уличен музикант
Потоците от хора лъкатушат
по лъскавия уличен гръбнак.
Един Гаврош, пропуснал да закуси,
отново буди слънцето на крак.
Изгрял на тротоара. Като ангел.
С две дяволчета в живите очи
със честен труд на хората помага
да бъдат по-човечни и добри...
Въздиша акордеонът... Самоук е.
Едва на десет, а останал сам...
С един приятел – ничието куче – ...