12.11.2010 г., 21:08

Уличен музикант

2.8K 2 28

 

              Уличен музикант

 

 

Потоците от хора лъкатушат

по лъскавия уличен гръбнак.

Един Гаврош, пропуснал да закуси,

отново буди слънцето на крак.

 

Изгрял на тротоара. Като ангел.

С две дяволчета в живите очи

със честен труд на хората помага

да бъдат по-човечни и добри...

 

Въздиша  акордеонът... Самоук е.

Едва на десет, а останал сам...

С един приятел – ничието куче –

надеждата за залък ги венча...

 

Клавишите пресипнало скрибуцат,

но въздухът изпълва се с цветя

и образ на жена с дете във скута

със ехото припява: ”На-ни-на...”

 

Ръмят петаци – залчета надежда

за уличния малък музикант.

- Видя ли, Шаро? Бог е с нас изглежда,

ще стигнат за салам. И шоколад!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау! Много добро!
  • Много силно и тъжно!
  • Това е велико ! Поздравления!!! Хубаво е , че все още има хора , които виждат и това !!! Благодаря за това произведение ! Браво! 6+++++
  • Ех, Рийче...как да не те обича човек...Просълзи ме!!! А снимката май е от действителността? Миличките...дано паричките им стигнат за салам и шоколад...
    Честита Нова Година, талантливке!!! Нека ти донесе неподозирани и от теб чудеса!!! Но най-вече много, много здраве!!!
    Прегръщам те!
  • нямам думи!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...