3 oct 2008, 21:46

Уличка, скована в лед 

  Poesía » De amor
762 0 1
И ето, днес отново плача аз за теб,
за нощта, в която ти си тръгна!
Остави ме на уличка, скована в лед
и дори назад не се обърна!

Аз плачех и те молих да се върнеш,
ти каза само свойто "Не!"
И чаках аз да се обърнеш
и да кажеш "Хайде с мен!"

Но уви, всичко свърши
и ти си тръгна в този мрачен ден.
Но уличката в лед скована,
завинаги остана в мен!!!

© Веси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много чувствено и искренно.... Истината е че в живота на всеки има и тъжни моменти и най-доброто лекарство в случая е да ги споделим. Нищо че няма да сме разбрани от мнозина. Продължавай да споделяш такива красиви неща.
Propuestas
: ??:??