Oct 3, 2008, 9:46 PM

Уличка, скована в лед

  Poetry » Love
970 0 1
И ето, днес отново плача аз за теб,
за нощта, в която ти си тръгна!
Остави ме на уличка, скована в лед
и дори назад не се обърна!

Аз плачех и те молих да се върнеш,
ти каза само свойто "Не!"
И чаках аз да се обърнеш
и да кажеш "Хайде с мен!"

Но уви, всичко свърши
и ти си тръгна в този мрачен ден.
Но уличката в лед скована,
завинаги остана в мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много чувствено и искренно.... Истината е че в живота на всеки има и тъжни моменти и най-доброто лекарство в случая е да ги споделим. Нищо че няма да сме разбрани от мнозина. Продължавай да споделяш такива красиви неща.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...