2 nov 2007, 11:57

Улици

  Poesía
778 0 6
 

Улици

Сладки

Завои

Пътуване

Прибирам се вкъщи

Светът

Надул се е

И се е намръщил

 

А в главата ми

Играе

Студената вълна
Черно-бели снимки

Знамена

Те знаят

Още те помнят

 

Генерацията на умрелите кучета

 

Плачат

Понякога

И аз с тях

И в няколко часа

Музика

И свои поеми

Живеем в островите си

И чакаме

Нещо да се случи

 

Помахай ми

От отсрещния блок

Аз знам какво слушаш

 

Измираме бавно

Последните

Останали

Под ударите

На фалшивото утро

Кажи на боговете

Че утре

Не е бъдеще

Кажи им

Да ни чакат

Готови сме

Ще продължим

Тихата революция

 

...и им кажи

Че ни липсваш

 

30.10.2007 (на Митко Воев)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз също го чувствам така, само дето ти го написа!Спомни си за ония вечери с песните на Нова Генерация!!!
  • !!!!!!!!!
    "Ние сме завинаги нова генерация
    със кървящи от мъка
    и болка очи.
    Знаем, че за нас
    няма компенсация
    и повръщаме върху надеждата
    за по-добрите дни."

    ...който е светец по професия...

    Благодаря на всички,които виждат отвъд...!!!
    И най-вече на теб,Декстър...10х!!!
  • Тихата революция на Воев... Хубав, силен текст, Декс! Хенри
  • Кажи на боговете,че няма утре...няма и вчера.
    "Защото в днешния ми ден ме няма?" ...
  • Много силен стих ,много емоция си вложил в него !!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...