2.11.2007 г., 11:57

Улици

775 0 6
 

Улици

Сладки

Завои

Пътуване

Прибирам се вкъщи

Светът

Надул се е

И се е намръщил

 

А в главата ми

Играе

Студената вълна
Черно-бели снимки

Знамена

Те знаят

Още те помнят

 

Генерацията на умрелите кучета

 

Плачат

Понякога

И аз с тях

И в няколко часа

Музика

И свои поеми

Живеем в островите си

И чакаме

Нещо да се случи

 

Помахай ми

От отсрещния блок

Аз знам какво слушаш

 

Измираме бавно

Последните

Останали

Под ударите

На фалшивото утро

Кажи на боговете

Че утре

Не е бъдеще

Кажи им

Да ни чакат

Готови сме

Ще продължим

Тихата революция

 

...и им кажи

Че ни липсваш

 

30.10.2007 (на Митко Воев)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също го чувствам така, само дето ти го написа!Спомни си за ония вечери с песните на Нова Генерация!!!
  • !!!!!!!!!
    "Ние сме завинаги нова генерация
    със кървящи от мъка
    и болка очи.
    Знаем, че за нас
    няма компенсация
    и повръщаме върху надеждата
    за по-добрите дни."

    ...който е светец по професия...

    Благодаря на всички,които виждат отвъд...!!!
    И най-вече на теб,Декстър...10х!!!
  • Тихата революция на Воев... Хубав, силен текст, Декс! Хенри
  • Кажи на боговете,че няма утре...няма и вчера.
    "Защото в днешния ми ден ме няма?" ...
  • Много силен стих ,много емоция си вложил в него !!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...