Сред полята на дружелюбната чужбина,

която щастие от мен не крие,

някъде във облаците светлосини,

чакащи буря от любов да се развие,

Някъде на тиха улица, обитавана преди,

където магазинчета китни май е имало,

някой тях със злоба е опустошил.

Небето и полята ти си, улицата - минало.

А на тази улица колко съм се лутала.

При нейните неприветливи прозорци.

А хора през нощта изгонват глухото,

но аз съм ги слушала как спорят.

Толкова ненавист аз получих.

А тази улица във моя град любима беше.

Там никога не ще се върна, 

предпочитам да се издигна във небето.

В полята теменужени се виждам,

а от кафявите очи кафе ще пия.

По онази улица не слизам.

Не искам пак сълзи да трия.

А щом при тебе се завърна,

където ще ме чакаш със усмивка,

няма да се бавя, ще целуна

над тебе облаците сини.

А ако вали и е студено,

ще стопля лицето ти с шега.

Ще се сгуша пак във тебе

сред гори, животинки и поля.