17.08.2023 г., 20:41

Улици в миналото

655 0 0

Сред полята на дружелюбната чужбина,

която щастие от мен не крие,

някъде във облаците светлосини,

чакащи буря от любов да се развие,

 

Някъде на тиха улица, обитавана преди,

където магазинчета китни май е имало,

някой тях със злоба е опустошил.

Небето и полята ти си, улицата - минало.

 

А на тази улица колко съм се лутала.

При нейните неприветливи прозорци.

А хора през нощта изгонват глухото,

но аз съм ги слушала как спорят.

 

Толкова ненавист аз получих.

А тази улица във моя град любима беше.

Там никога не ще се върна, 

предпочитам да се издигна във небето.

 

В полята теменужени се виждам,

а от кафявите очи кафе ще пия.

По онази улица не слизам.

Не искам пак сълзи да трия.

 

А щом при тебе се завърна,

където ще ме чакаш със усмивка,

няма да се бавя, ще целуна

над тебе облаците сини.

 

А ако вали и е студено,

ще стопля лицето ти с шега.

Ще се сгуша пак във тебе

сред гори, животинки и поля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...