17.08.2023 г., 20:41

Улици в миналото

662 0 0

Сред полята на дружелюбната чужбина,

която щастие от мен не крие,

някъде във облаците светлосини,

чакащи буря от любов да се развие,

 

Някъде на тиха улица, обитавана преди,

където магазинчета китни май е имало,

някой тях със злоба е опустошил.

Небето и полята ти си, улицата - минало.

 

А на тази улица колко съм се лутала.

При нейните неприветливи прозорци.

А хора през нощта изгонват глухото,

но аз съм ги слушала как спорят.

 

Толкова ненавист аз получих.

А тази улица във моя град любима беше.

Там никога не ще се върна, 

предпочитам да се издигна във небето.

 

В полята теменужени се виждам,

а от кафявите очи кафе ще пия.

По онази улица не слизам.

Не искам пак сълзи да трия.

 

А щом при тебе се завърна,

където ще ме чакаш със усмивка,

няма да се бавя, ще целуна

над тебе облаците сини.

 

А ако вали и е студено,

ще стопля лицето ти с шега.

Ще се сгуша пак във тебе

сред гори, животинки и поля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....