Сред полята на дружелюбната чужбина,
която щастие от мен не крие,
някъде във облаците светлосини,
чакащи буря от любов да се развие,
Някъде на тиха улица, обитавана преди,
където магазинчета китни май е имало,
някой тях със злоба е опустошил.
Небето и полята ти си, улицата - минало.
А на тази улица колко съм се лутала.
При нейните неприветливи прозорци.
А хора през нощта изгонват глухото,
но аз съм ги слушала как спорят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up