16 ago 2006, 12:00

Умения за сървайвъри

  Poesía
681 0 3

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи,
но нещо отвътре отслабва и тлее,
след дълги години съзряване - пости.
Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми...

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се прицелим
в най-гладкото си отражение
и да разстреляме себе си без съмнения,
във всички чужди хора, до последния.
Готови за следващо сражение
с най-личното си местоимение и другите -
по граничната линия, наум, подреждаме чуждите,
до последния...
куршум.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Предпочитам да водя битка със себе си, поне има смисъл. Не съм надменен, а романтичен реалист. Нека всеки да пише каквото иска, както и за когото иска. Има една мисъл - нека всеки умре от своята си смърт, стига да не ми пречи аз да умра от собствената си. Урбанистично-болнична перефраза на една от божиите заповеди.
    Поздрави на всички!
    Вестин

  • "Вдишваме и издишваме думи,
    но нещо отвътре отслабва и тлее,
    след дълги години съзряване - пости.
    Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми..."

    Това ми хареса. За останалото се питам не ви ли омръзнаха тия сражения. Сайта се превърна в бойно поле. Негативното влече след себе си още такова в по-голям размер. И докога?
  • Браво! Наистина обичам да те чета!
    "...Всички умеем... всичко.
    Най-вече да се прицелим
    в най-гладкото си отражение
    и да разстреляме себе си без съмнения,
    във всички чужди хора, до последния."
    Браво още веднъж!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...