16 авг. 2006 г., 12:00

Умения за сървайвъри

682 0 3

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи,
но нещо отвътре отслабва и тлее,
след дълги години съзряване - пости.
Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми...

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се прицелим
в най-гладкото си отражение
и да разстреляме себе си без съмнения,
във всички чужди хора, до последния.
Готови за следващо сражение
с най-личното си местоимение и другите -
по граничната линия, наум, подреждаме чуждите,
до последния...
куршум.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Предпочитам да водя битка със себе си, поне има смисъл. Не съм надменен, а романтичен реалист. Нека всеки да пише каквото иска, както и за когото иска. Има една мисъл - нека всеки умре от своята си смърт, стига да не ми пречи аз да умра от собствената си. Урбанистично-болнична перефраза на една от божиите заповеди.
    Поздрави на всички!
    Вестин

  • "Вдишваме и издишваме думи,
    но нещо отвътре отслабва и тлее,
    след дълги години съзряване - пости.
    Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми..."

    Това ми хареса. За останалото се питам не ви ли омръзнаха тия сражения. Сайта се превърна в бойно поле. Негативното влече след себе си още такова в по-голям размер. И докога?
  • Браво! Наистина обичам да те чета!
    "...Всички умеем... всичко.
    Най-вече да се прицелим
    в най-гладкото си отражение
    и да разстреляме себе си без съмнения,
    във всички чужди хора, до последния."
    Браво още веднъж!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...