Aug 16, 2006, 12:00 PM

Умения за сървайвъри

  Poetry
678 0 3

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи,
но нещо отвътре отслабва и тлее,
след дълги години съзряване - пости.
Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми...

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се прицелим
в най-гладкото си отражение
и да разстреляме себе си без съмнения,
във всички чужди хора, до последния.
Готови за следващо сражение
с най-личното си местоимение и другите -
по граничната линия, наум, подреждаме чуждите,
до последния...
куршум.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Предпочитам да водя битка със себе си, поне има смисъл. Не съм надменен, а романтичен реалист. Нека всеки да пише каквото иска, както и за когото иска. Има една мисъл - нека всеки умре от своята си смърт, стига да не ми пречи аз да умра от собствената си. Урбанистично-болнична перефраза на една от божиите заповеди.
    Поздрави на всички!
    Вестин

  • "Вдишваме и издишваме думи,
    но нещо отвътре отслабва и тлее,
    след дълги години съзряване - пости.
    Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми..."

    Това ми хареса. За останалото се питам не ви ли омръзнаха тия сражения. Сайта се превърна в бойно поле. Негативното влече след себе си още такова в по-голям размер. И докога?
  • Браво! Наистина обичам да те чета!
    "...Всички умеем... всичко.
    Най-вече да се прицелим
    в най-гладкото си отражение
    и да разстреляме себе си без съмнения,
    във всички чужди хора, до последния."
    Браво още веднъж!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...