Aug 16, 2006, 12:00 PM

Умения за сървайвъри 

  Poetry
509 0 3

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи,
но нещо отвътре отслабва и тлее,
след дълги години съзряване - пости.
Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми...

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се прицелим
в най-гладкото си отражение
и да разстреляме себе си без съмнения,
във всички чужди хора, до последния.
Готови за следващо сражение
с най-личното си местоимение и другите -
по граничната линия, наум, подреждаме чуждите,
до последния...
куршум.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Предпочитам да водя битка със себе си, поне има смисъл. Не съм надменен, а романтичен реалист. Нека всеки да пише каквото иска, както и за когото иска. Има една мисъл - нека всеки умре от своята си смърт, стига да не ми пречи аз да умра от собствената си. Урбанистично-болнична перефраза на една от божиите заповеди.
    Поздрави на всички!
    Вестин

  • "Вдишваме и издишваме думи,
    но нещо отвътре отслабва и тлее,
    след дълги години съзряване - пости.
    Разпънали вярата в сметки, после я намотаваме в суми..."

    Това ми хареса. За останалото се питам не ви ли омръзнаха тия сражения. Сайта се превърна в бойно поле. Негативното влече след себе си още такова в по-голям размер. И докога?
  • Браво! Наистина обичам да те чета!
    "...Всички умеем... всичко.
    Най-вече да се прицелим
    в най-гладкото си отражение
    и да разстреляме себе си без съмнения,
    във всички чужди хора, до последния."
    Браво още веднъж!
Random works
: ??:??