Умирам, за да се родя
Преди да съм роден – умирам
в утробата на твоите ръце.
Предсмъртния ми вик – Не спирай!!!
Разцепва тялото на две
и аз съм нейде по средата.
Във теб? Извън? И аз не знам.
Избухват в усет сетивата,
реалност губя в онзи плам
на тесните ти, меки гънки
и вакуума, притеглящ мен
във теб дълбоко да се вмъквам,
към огъня ти и съвсем
изгубил плътската си форма,
или пък твоята приел,
да движа себе си – прободно
по женствения паралел,
разделящ земното от рая,
делящ живота от смъртта...
Във теб ли съм? Извън? Не зная?
След още малко ще умра.
След още малко ще се пръсна.
Ще литнат клетъчни ядра.
А ти ще ме поемаш в пръсти...
Умирам, за да се родя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
