Умирам, за да се родя
Преди да съм роден – умирам
в утробата на твоите ръце.
Предсмъртния ми вик – Не спирай!!!
Разцепва тялото на две
и аз съм нейде по средата.
Във теб? Извън? И аз не знам.
Избухват в усет сетивата,
реалност губя в онзи плам
на тесните ти, меки гънки
и вакуума, притеглящ мен
във теб дълбоко да се вмъквам,
към огъня ти и съвсем
изгубил плътската си форма,
или пък твоята приел,
да движа себе си – прободно
по женствения паралел,
разделящ земното от рая,
делящ живота от смъртта...
Във теб ли съм? Извън? Не зная?
След още малко ще умра.
След още малко ще се пръсна.
Ще литнат клетъчни ядра.
А ти ще ме поемаш в пръсти...
Умирам, за да се родя.
© Деян Димитров All rights reserved.
