BG-bodil (Люсил)
82 1459
2 feb 2010, 10:33

Умираме с любов 

  Poesía
659 0 4

 

Отшумява като порив на вятъра,

лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.

И затихва като аплаузи в театъра,

след последния бис на любим персонаж.

 

Избледнява като лунен бял облик

в синевата на безоблачен, пуст предиобед.

И разсейва се като силен глас – повик,

доловен след дълга намеса на времето.

 

Преминава като рана от падане,

само белег оставя – стар, позабравен.

И изчезва като сън точно след ставане,

в ежедневието сиво набързо удавен.

 

Пак цъфтеж, и пореден спектакъл,

пак нощта среща своя сребърен сърп.

Вопъл чут, и от болка отново си плакал,

сън сънуваш... не, не може това да е смърт.

 

© Люсил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Борис! Едно от любимите ми е това стихче. Радвам се, че е допаднало и на теб. Всъщност не просто се радвам - важно ми е!
  • Таланта е това, което създава и от смъртта живот!!!
  • Приятно е да успееш да излееш емоцията. Още по-приятно е тя да намери в пространството приятел. Благодаря ви за милите думи!
  • За всеки един твой стих, не 6, а благодаря!
Propuestas
: ??:??