dar4e_to (Дарина Дечева) dar4e_to (Дарина Дечева)
20 231
29 ago 2007, 12:30

Умиращ ден

  Poesía
1.6K 0 43


Измислици нахапаха луната...

И тя горчи - остатъчна вечеря.

Преглътната с безвкусие, вината

преследва любовта - като потеря.


Забравени слънца в очи догарят,

а в сухи клони стърже остър пясък.

Стотици гласове през плач повтарят

със виеща студеност гаснещ крясък.


Измамно безлюбовие попари

мечти, поникнали от изнемога.

Пристъпват във просъница клошари

и сбират във вързопи зла тревога.


Безпаметна, луната се заблъска

в решетъчната слабост на сърцата.

Побъркана любов зад ъгъл съска

и в сух геран потъва светлината.


Умиращ ден... След нощ недоубита...

В изсъхнал стон се рони стържещ пясък.

Изплаканата мъка не попита...

Удави любовта в очи без блясък.


29.08.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Kalatea (Ружа Матеева)
    Kalatea (Ружа Матеева)
    Много ми е близко това усещане - чувстваш се прекрасно, пък то какво излиза на белия лист...Но при теб тъгата е красива, носталгията е красива, всичко е красиво! Така че, факт, дори болезнеността доставя наслада!
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Прекрасна си, Дарче!!!
  • Pustinnocvete (Стами)
    Pustinnocvete (Стами)
    Поздрав за силния и много въздействащ стих Дари!!!
  • LONTANA (Даша)
    LONTANA (Даша)
    Изумително е Дарче. Тази побъркана любов дето съска зад ъгъла ми скъса сърцето...
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Представям си прашинки в сноп светлина. Иска ми се да танцувам в него цяла вечност. Шантава работа...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0