Умиращ ден
Измислици нахапаха луната... И тя горчи - остатъчна вечеря. Преглътната с безвкусие, вината преследва любовта - като потеря. Забравени слънца в очи догарят, а в сухи клони стърже остър пясък. Стотици гласове през плач повтарят със виеща студеност гаснещ крясък. Измамно безлюбовие попари мечти, поникнали от изнемога. Пристъпват във просъница клошари и сбират във вързопи зла тревога. Безпаметна, луната се заблъска в решетъчната слабост на сърцата. Побъркана любов зад ъгъл съска и в сух геран потъва светлината.
В изсъхнал стон се рони стържещ пясък. Изплаканата мъка не попита... Удави любовта в очи без блясък. |
29.08.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
