Умиращ ден
Измислици нахапаха луната... И тя горчи - остатъчна вечеря. Преглътната с безвкусие, вината преследва любовта - като потеря. Забравени слънца в очи догарят, а в сухи клони стърже остър пясък. Стотици гласове през плач повтарят със виеща студеност гаснещ крясък. Измамно безлюбовие попари мечти, поникнали от изнемога. Пристъпват във просъница клошари и сбират във вързопи зла тревога. Безпаметна, луната се заблъска в решетъчната слабост на сърцата. Побъркана любов зад ъгъл съска и в сух геран потъва светлината.
В изсъхнал стон се рони стържещ пясък. Изплаканата мъка не попита... Удави любовта в очи без блясък. |
29.08.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
