12 dic 2006, 15:55

Умираща душа 

  Poesía
783 0 4
Приведен пак старец стои
и взира се някъде вънка,
спомен пред него душата реди
със паяжина сива и тънка.

И дъх на смърт и на вечност
той в безкрая тесен долавя,
и вижда образа им ясен
и ридания в сълзи сподавя.

Приведен пак старец стои,
поглежда примирено навънка,
а във сянка душата мълчи
пуста, тежка... и гръмка!

© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??