Dec 12, 2006, 3:55 PM
Умираща душа
Приведен пак старец стои
и взира се някъде вънка,
спомен пред него душата реди
със паяжина сива и тънка.
И дъх на смърт и на вечност
той в безкрая тесен долавя,
и вижда образа им ясен
и ридания в сълзи сподавя.
Приведен пак старец стои,
поглежда примирено навънка,
а във сянка душата мълчи
пуста, тежка... и гръмка!
и взира се някъде вънка,
спомен пред него душата реди
със паяжина сива и тънка.
И дъх на смърт и на вечност
той в безкрая тесен долавя,
и вижда образа им ясен
и ридания в сълзи сподавя.
Приведен пак старец стои,
поглежда примирено навънка,
а във сянка душата мълчи
пуста, тежка... и гръмка!
© Антоанета Тонева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубав стих!!! Поздрави!!!
-
Покъртително съчувствие към горкия старец... Много си състрадателна, мила...Помогни му!!!
-
Тъжно е!!!
-
..да,старостта..нямаща нищо общо с годините..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
