УМИРАЩИЯТ ЛЕБЕД
Защо не съм на тридесет и три.
Пък аз какво? На шестдесет и девет.
И се събуждам грохнал призори –
направо съм Умиращият лебед.
Поезията взе да ми тежи.
Въртя се във несръчните си рими.
Нима изсипах тонове лъжи
сред глутница поети – херувими?
И аз ли ще си ида от света
печален, непрочетен, безадресен?
И ще зачеркна с черната черта ...