Умиращият лебед
УМИРАЩИЯТ ЛЕБЕД
Защо не съм на тридесет и три.
Пък аз какво? На шестдесет и девет.
И се събуждам грохнал призори –
направо съм Умиращият лебед.
Поезията взе да ми тежи.
Въртя се във несръчните си рими.
Нима изсипах тонове лъжи
сред глутница поети – херувими?
И аз ли ще си ида от света
печален, непрочетен, безадресен?
И ще зачеркна с черната черта
последната си лебедова песен.
Пари, възторзи, слава, куп мечти,
овации, рой почести, заслуги –
такъв животец Господ ми спести.
Благодаря. Да го живеят други!
Събрал душа за сетния куплет,
ще мина с песен своя сетен хребет.
На този свят – умира ли Поет,
да слави БогУмиращия лебед!
9 април 2025 г.
гр. Варна, 23, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
