31 ene 2005, 11:42

Умиращият стон

  Poesía
1.2K 0 0

Умиращият стон

 

Умиращият стон – не възкръсва.

Прекрачи онзи забранен праг

и онова сърце вече не покълнва...

Изсъхнал корен на дърво и мрак.

И път в плътта се прокрадва.

Проучваща нова действителност

и черни цветя там подарява,

да опише кръга на съдбовност.

И мъртва слепота там кърви,

следи на страх и на тъга

и с клони свежест покри,

умиращата в пясъка вълна –

 

А тъй живееше преди

Чувство цветисто и изкрящо,

което като полет кражи

на птица, над цвете – красящо.

Сетивата са обвити в черен прах,

умират цветята и черни са сърцата...

Поклон – всичко е в мрак,

за смъртта на любовта пред душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...